Първата физиотерапия след инсулт често предизвиква притеснение както у пациента, така и у неговите близки. Те очакват упражнения, опити за ...
Първата физиотерапия след инсулт често предизвиква притеснение както у пациента, така и у неговите близки.
Те очакват упражнения, опити за ходене и сериозно физическо натоварване. В действителност началото обикновено е много по-внимателно. Първата среща с физиотерапевт или кинезитерапевт е преди всичко оценка на състоянието и определяне на това какво пациентът може да прави безопасно в конкретния момент.
Инсултът може да засегне движението по различен начин. Един човек може да има лека слабост в ръката или крака, друг да не може да стои самостоятелно, а трети да има проблеми с баланса и координацията. Възможни са също нарушения на чувствителността, зрението, речта и способността за разбиране и изпълнение на инструкции. Именно затова не съществува една стандартна първа физиотерапия, подходяща за всички.
Когато състоянието на пациента позволява, рехабилитацията може да започне още в болничния период. Моментът се определя от медицинския екип според вида и тежестта на инсулта, общото състояние и наличието на други заболявания. Целта не е пациентът да бъде натоварен максимално бързо, а постепенно и безопасно да започне възстановяването.
В началото терапевтът обикновено оценява движенията на ръцете и краката. Проверява се дали пациентът може самостоятелно да движи отделните крайници, каква е силата, има ли разлика между двете страни и какъв е мускулният тонус. Наблюдава се и дали човекът усеща допир и промяна в положението на крайниците.
След това може да бъде оценен контролът на тялото. Дори обикновеното седене на ръба на леглото изисква сложна координация. След инсулт пациентът може да се накланя на едната страна или да има усещането, че стои изправен, когато тялото му всъщност е наклонено. Терапевтът наблюдава тези реакции и преценява от каква помощ има нужда човекът.
При пациент, който все още не може активно да извършва определени движения, част от първите занимания могат да включват внимателно позициониране и движение на крайниците според индивидуалното състояние. Това се прави контролирано и не трябва да се превръща в агресивно разтягане или насилване на засегнатата ръка или крак.
Ако пациентът може да седи безопасно, следващата задача може да бъде подобряване на баланса в седнало положение. На пръв поглед това изглежда далеч от целта човек отново да ходи, но стабилният контрол на тялото е важна основа за изправянето и последващото придвижване.
При някои пациенти още в ранния период могат да започнат опити за изправяне с подходяща помощ. Това не означава непременно ходене. Самото прехвърляне на тежестта върху краката и задържането на изправено положение може да бъде сериозна задача след инсулт.
Първата терапия може да включва и обучение за преместване от леглото към стол или обратно. Тези движения имат огромно практическо значение. Възстановяването след инсулт не се измерва само с това колко метра може да измине човекът. Възможността безопасно да се обърне в леглото, да седне, да стане от стол или да стигне до банята може значително да промени ежедневието.
Физиотерапевтът обръща внимание и на засегнатата ръка. След инсулт рамото може да бъде уязвимо, особено когато мускулният контрол е намален. Близките не трябва да дърпат пациента за засегнатата ръка, когато му помагат да стане или да се премести. Неправилното придърпване може да причини допълнителна болка и травма.
Умората също е важен фактор. След инсулт дори сравнително кратко занимание може да бъде изтощително. Това не означава непременно липса на желание или мотивация. Мозъкът и тялото се адаптират към нова ситуация и терапията трябва да бъде съобразена с възможностите на пациента.
Затова първата физиотерапия може да изглежда изненадващо кратка или лека за близките. В този момент качеството на движенията и безопасността са по-важни от броя повторения. Постепенно, когато състоянието позволява, натоварването може да бъде увеличавано.
В следващите етапи могат да бъдат включени упражнения за сила, баланс, координация и ходене. При необходимост се използват различни помощни средства. Целта е пациентът да възстанови възможно най-голяма степен на самостоятелност, а не просто механично да изпълнява определен набор от упражнения.
Близките също могат да бъдат включени в процеса. Терапевтът може да покаже как безопасно да помагат при ставане, преместване и позициониране. Това е много по-добър подход от импровизирането, защото неправилната помощ може да създаде риск както за пациента, така и за човека, който го подпомага.
След изписването рехабилитацията често продължава амбулаторно, в специализиран център или в домашни условия според състоянието и медицинските препоръки. На този етап семейството може да провери дали пациентът разполага с допълнителна здравна застраховка и какво конкретно покрива тя по отношение на консултации, физиотерапия и рехабилитационни процедури. Условията са различни при отделните полици, затова покритието трябва да бъде проверено индивидуално.
Важно е да няма очакване за еднакъв темп на възстановяване при всички пациенти. При някои подобрението на определени функции се забелязва сравнително бързо, а при други процесът е по-бавен. Възстановяването може да продължи дълго и резултатите зависят от множество фактори – мястото и тежестта на мозъчното увреждане, възрастта, общото здравословно състояние и възможността за последователна рехабилитация.
Най-важното при първата физиотерапия след инсулт е да се постави правилно началото. Тя не е изпит, който пациентът трябва да издържи, нито състезание колко бързо ще стане от леглото. Това е първата стъпка към разбирането кои функции са засегнати, кои са запазени и върху какво трябва да се работи.
Понякога първият голям успех е една самостоятелна крачка. В други случаи той може да бъде просто стабилното седене без чужда помощ. И двете могат да бъдат важни постижения. Добре планираната рехабилитация започва именно от настоящите възможности на пациента и постепенно изгражда следващото движение върху тях.